топонимия

ИСТОРИЯ, топонимия

На тази снимка е показана местността “Русинов дел”, на която се е разиграло цялото събитие с тримата четници и Трифон Семов

На тази снимка е показана местността “Русинов дел”, на която се е разиграло цялото събитие с тримата четници и Трифон Семов. Комитите дошли отгоре и се явили при Семовци, номер 12. Престрелката, където са заловени двама от тях и убити е станала при номер 1.   Към раздел История…

топонимия

ЖИВА ВОДА, ОТ ВИОЛЕТА ДИЧЕВА

Допълнение към „Изворите,кладенците и чешмите в землището на с.Осиково-Миланово” на Ц. Динова ЖИТОЛЮБ/ЖЪЛТИ ЛЮБ/ – карстов извор-водопад, определян още и като подземна река. Народният поет Иван Вазов го описва така: ”Долу до реката друга пещера, из която ручи една река.”/1897г./.  „В самото подножие на тая грамадна, непристъпна отвесна стена зее една пещера, из която изтича някакъв

топонимия

ИВАН ВАЗОВ ЛИ ПРЕИМЕНУВА ОСИКОВСКИО КАМИК НА ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ? ВИОЛЕТА ДИЧЕВА

Патриархът на българската литература Иван Вазов черпи вдъхновение за необятното си творчество от историята и съвремието на България  и от прекрасната й природа. През целия си живот той обикаля страната, катери се по планините, посещава манастири, селища и всички достъпни забележителности. Вазов е посещавал Лакатник четири пъти, обикновено с приятели. Бил е на разходка из

топонимия

ИВАН ВАЗОВ ЛИ ПРЕИМЕНУВА ОСИКОВСКИО КАМИК НА ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ? ВИОЛЕТА ДИЧЕВА

Патриархът на българската литература Иван Вазов черпи вдъхновение за необятното си творчество от историята и съвремието на България  и от прекрасната й природа. През целия си живот той обикаля страната, катери се по планините, посещава манастири, селища и всички достъпни забележителности. Вазов е посещавал Лакатник четири пъти, обикновено с приятели. Бил е на разходка из

топонимия

ЖИВА ВОДА, ОТ ВИОЛЕТА ДИЧЕВА

Допълнение към „Изворите,кладенците и чешмите в землището на с.Осиково-Миланово” на Ц. Динова ЖИТОЛЮБ/ЖЪЛТИ ЛЮБ/ – карстов извор-водопад, определян още и като подземна река. Народният поет Иван Вазов го описва така: ”Долу до реката друга пещера, из която ручи една река.”/1897г./.  „В самото подножие на тая грамадна, непристъпна отвесна стена зее една пещера, из която изтича някакъв подземен

топонимия

Изворите, кладенците и чешмите в землището на с.Осиково – Миланово

Както цялата Врачанска планина, така и землището на с.Осиково – Миланово, има карстов характер. Големите извори са в подножието на планината. Независимо от това цялото землище е осеяно от по – малки и по – големи извори и кладенци, които са позволявали на населението да се снабдява с вода както за битови нужди, така и

топонимия

ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА на землището на с.Миланово – Осиково

Землището на с. Миланово – Осиково се намира в южните части на Врачанската планина – Предбалкана – в западния дял на Стара планина. Преди да се направи географската му характеристика, трябва да се очертае неговата географска рамка. ЮЖНАТА граница на землището е р. Искър. Започва от мястото, където р. Пребойница се влива в р. Искър, върви

топонимия

Изглед от Могилата, посока север-запад, с.Миланово (Осиково)

Този изглед дава възможност да видите местности като връх Соколец, Градишки връх, Кръчмарска могила, Яловарнико, Средни дел, Ранински рът, Говежги рът,Говежги дол, Ланища, Вия глава, Крушовица и др. Към раздел Описание по снимки…

топонимия

Панорамен изглед на село Миланово (Осиково), от землището с.Лакатник

Изображението показва южните части на Миланово: Аржишкио камик, Турия, Мраморскио камик, части от махала Мрамор, Могилата, махала Гувна, Аржища, Припор, както Шаварец и Русинов дел.   Към раздел Описание на топонимии по снимки…

топонимия

Осиковско градище

“Осиковско градище” е описано от Феликс Каниц през една от обиколките му на българските земи. В Миланово (Осиково) старата крепост се се нарича “Градището”. Вдясно на него е Аржишкио камик (Лакатнишки скали). На изображението, може да видите старите питища за Враца и Берковица. Към раздел Описание по снимки…

Scroll to Top